Последните месеци в риториката на българските путинофили и тролски дивизии се

Последните месеци в риториката на българските путинофили и тролски дивизии се ускорява една линия - подмятания, очаквания и открити закани, че наближава часът на новия Народен съд, ще отворим " Белене " и " ще стане като в Афганистан ". За Афганистан се дават образци по какъв начин при изтеглянето на американците локалните им сътрудници под паника бягаха от страната (който може), висяха и падаха от самолетите, а " талибаните се погрижиха за предателите ". 
Костадин Костадинов има такова " афганистанско " видео, в което изяснява: " Аз съм ги предизвестил " (предателите). 
На митингите за " неутралитет " все по-често се чува - " за такива като вас би трябвало " Белене ". 
С две думи - " антифашистите " мечтаят за трибунали, камионетки, бесилки, разстрели по стадионите, концлагери за политически непълноценните и " предателите ". 
Това не е единствено специфичност на ценностната система и характерна нелепост. 
Това е съзнателна тактика за заплашване, игра със страховете на хората и трупане на политически капитал. 
Партията, която влезе в Народното събрание на вълната на особено подклажданите страхове от " наложителна имунизация " и антиваксърска нервност, в този момент експлоатира органичния боязън от война, промяна на режима и репресии. Винаги е имало хора, на които им е все едно кой е на власт - демократи, растафарианци или канибали. Който и да пристигна, най-важното е да не се паднат от страната на репресираните - и по тая несложна логичност избират да са на страната на тези, които един ден ще показват кои са предателите, кого да бесим и кого да не закачаме, тъй като е с положително държание. В координатната система на такива хора - демократите не са страшни, по тази причина са пренебрежимо и нереално зло, против което може да се вика до насита. Но в случай че дойдат съществени главорези, по-добре да са с тях, а не против тях. 
И някъде в тази линия на държание и подклаждане на страхове в подтекста на новите действителности, измежду българския тролетариат се появи някакъв чудноват фетиш към чеченския началник Рамзан Ахматович Кадиров и неговите юначни главорези. 
Кадиров е характерен кавказки харизматик-баши - оперетен боен и цивилен водач, който " дава " на народа, бива непоколебим, само че обективен, разкарва се с джипки и кортежи, снима клипчета в ТикТок; заплашва враговете, рецитира стихове, приветства бойни елементи и крещи " Ахмат - мощ! "
Сред самите чеченци е разбираемо за какво има подобен фетиш - въпреки всичко и ние имаме обичаи в култа към личността. Ала и български тролове в интернет си слагат Кадиров на профилните фотоси, популяризират кръвожадни клипчета с чеченци в Украйна, радват се на мнимите или действителни военни триумфи на чеченските пълчища. С някакво сластолюбие се споделят фрагменти на чеченски издевателства с украински бойци. 
Има един бг " публицист ", който във видеоблога си показа подобен асортимент на фрагменти като доста занимателни и увлекателни - първо украински бойци се заканват на чеченците, а след това украински бойци в чеченски плен, със следи от побои и издевателства, биват принуждавани да крещят " Ахмат - мощ ". 
И това е ужасно занимателно - видеото, което разказвам, е много известно. 
На мен това ми наподобява толкоз занимателно, колкото, да речем, настоящият скандал с измамника траурен сътрудник и неговите незаконни погребения. 
Не по-малко " занимателни " са клиповете на чеченци, които раздават филантропични помощи в опустошения Мариупол - има и такива фрагменти. Чеченци обилно раздават хранителни артикули на украинското население и приканват хората богатство: вземайте, вземайте! Всъщност продуктите са с украински етикети, а чеченците раздават разграбеното от украинските магазини. Ето такава щедрост и такова избавление носят тия симпатични момчета чеченчета - и даже не прикриват украинските етикети, с цел да стане ясно, че те идват, грабят, насилват и раздават част от заграбеното, с цел да им целунеш и ръка от признателност. 
***
Освен че е ужасно занимателно, на мен ми е непостижимо да го обхвана това нещо и малко се озорвам с приемането на тия обстоятелства като част от обективната непроменяемост на света.
Страха го разбирам - разумен или несъизмерим, той работи и постоянно ще се откри кой да го експлоатира. 
Хората, които подклаждат тия игри, също са ясни - това им е бизнесът, те умишлено го работят. Техните ефрейтори и редови войници жалко се подчиняват и дружно с публиката по инерция се забавляват с казармения комизъм на Путин и Кадиров. 
И това към този момент ми е мъчно за преглъщане - откровената наслада на тези, които се забавляват с чеченските издевателства. Просто ей по този начин, по инерция, тъй като Кадиров е питбул на Путин, затова тия са " от нашите ". И в случай че дойдат тук, какво - ще викаме " Ахмат - мощ ", както сме викали " Здравствуйте, братушки "? 
Нима не осъзнават на какво се радват? Толкова ли е надалеч от мозъка, че в случай че това развлечение пристигна тук, то ще засегне всички - в случай че не персонално, някой непосредствен сигурно ще пострада. И това ще е ужасно занимателно.